Return to flip book view

Message Лятна КнижкаПриживяваневъв ВеликоТърновоОт Татяна Василева

НА ПЪТ КЪМ ВЕЛИКОТЪРНОВОПрез миналия Августмесец, аз исемейството мирешихме да отидем доВелико Търново. Потова време, ние сибяхме на къщата низа гости във ВеликиПреслав и пътят ни дотам беше около час иполовина. Патуванетони беше страшнозабавно,исклучително топлоразбирасе, но и многовесело.

На влизане в града, бяхмевпечатлени от чистите улици,колко запазен, исторически икрасив град е, но също такаколко много имаше заразглеждане. Първоначално,небяхме сигурни какво искаме дапосетим, обаче влязохме понавътре в града и останахмеизумени от красивия манастирСв 40 мъченици. Спряхме сиколата и тръгнахме към него.Решихме да си заплатим заекскурзоводско обслужване итака ни запачно обиколката.МАНАСТИР СВ40МЪЧЕНИЦИ02Манастира беше исключителнокрасив, запазен и много душевен.Този манастир е бил построен повремето на второто българскоцарство, още когато Цар Иван Асен IIе бил оправлявал, а манастира ставахрам за победа от бобещаването набългария срещо Теодор Коннин.Когато минавах по патеките,изпитвах едно тъжно чуство аименно страдание, за тези които сасе били за нас и как нашите българиса били измъчвани. Манастира същотака е бил и царска гробница порадикоето имаше много гробове на царе,най на пред беше на Цар Калоян.

Как стигнахмедо Царевец03Пътят ни продължи довеликата крепост аименно Царевец. Това замен е стойноста на градаи той трябва да се гордеече тази крепост все ощее жива и е на място си,защото е огромна цености привилегия тя дасъществува. Отдалеч ниизглеждаше достаголямопредисвикателство даизкачим целия Царвец,но го направихе.Стояхме дълго време предМанастира Св 40 мъчениципореди объркващиятмаршрут, защото акотрябваше да вървим доЦаревец щеше да ни отнемепоне половин час. Имайки сив напредвид каква старшна имърсна жега беше, повероятно щеше да бъде ченякой би припаднал попътай. Шегувам се разбирасе!Хванах ме си автобус койтодойде сръвнително бързо,поговорихме си сконтрольорката и слязохмепред Царевец.

В ЦАРЕВЕЦВ страшнат и суха жега някаксистигнахме до Царевец. Още щомстъпих на стария каменен мост,нещо в мен потрепна. Беше тихо,само стъпките ми се чуваха поплочките, сякаш всеки звук сегубеше в историята, коятокрепостта пази. Царевец мегледаше от високо – стар, могъщ,но някак топъл в този летен ден.Влязох през портата почти съсстрахопочитание. Въздухът миришешена трева, на камък, на минало. Бавно итрептящо изгачвах крепостта с едноогромно вълнение и възхищение.Славно вървях по камената патека инедоумявах как някога са живели тук –царе, боляри, монаси… Може би доринякой като мен – обикновен човек,стоящ встрани, наблюдаващ величиетооколо себе си.Когато стигнах доПатриаршията на върха, спряхза момент да си поема дъх. Нетолкова от изкачването,колкото от гледката. Градътдолу беше спокоен, а Янтраблестеше на слънцето католента от сребро. Почувствах сечаст от нещо много по-голямо.04

05Дойде и нашият край на еднастрахотна и многозапомнящасе разходка.Слънцето вече се плъзгашезад хълма, когато тръгнахмепо каменната пътека надолуот Царевец. Въздухът носешеонзи особен аромат наистория, прах и спомени.Обръщайки се за последенпът, зърнах как крепостта сеочертава величествено нафона на оранжевото небе –сякаш самото време се бешеспряло за малко, за да микаже “довиждане”.Скоро вече се движехме по теснитеулички на Велико Търново.Миризмата на печено месо и топълхляб ни поведе като по конец.Намерихме малка дюнерджийница,встрани от главната улица.Поръчахси дюнер с всичко – защото така му ередът, когато си гладен и щастлив.Седнахме на една пейка отвън, подлампите. Отхапах и вкусоветеизбухнаха като фойерверки – лук, сос,месо, всичко. Небето вече бетъмносиньо, а аз си мислех колко ехубаво понякога просто да ситръгнеш от историята… и да влезеш ведна дюнерджийница.Всички вече бяхме измурени,целите потни, но и многогладни! Краката ни вече небързаха – може би защото неискахме да свършваразходката, или може бизащото стомасите ни започнатихичко да протестира.„Дюнери..” Грейна ми еднаусмивка и в ума ми само сипрецтавях пишен иизумяващо вкусен дюнер!НА ТРЪГВАНЕ

Този ден винаги ще остане всъзнанието ми, защото бешеизпълнено с много емоции, смях инови научени факти. Налюбувах сена магическата Търновска гледка,бях изумена от камената крепост инакрая на деня си запълних истомаха с дюнер, какво повече даискам!06На всичко добро му идва и края

БЛАГАДОРЯ!